ВЛАДИМИР БОСТАНДЖИЕВ
Авторски книги

"Езикът, който лекува" (УИ "Св. Кл. Охридски", С. 1997, ИК "Кибеа", С. 1998, 2009) е книга, която съдържа терапевтични разкази и интервюта за справяне с тревожност, паника, натрапливости, депресия, любовни и семейни проблеми. На достъпен език читателят се убеждава, че клиентите се подобряват, когато спрат да обясняват преживяванията си и започнат да решават проблемни и кризисни ситуации. Читателят ще се научи да си задава правилните въпроси в труден момент и да цени решенията си като своя същност.
"Психотерапия на игра и наистина" ("К-Реклама", С. 2003, ИК "Кибеа", С. 2009) представя пътя към психологичната промяна, който понякога е кратък, но може да стане приключение. Тревожната личност обяснява проблемите, а здравата личност ги решава. Независимо как обясняваме душата, бог и личността, с тези думи означаваме субекта, който решава какво да прави. Историческия и индивидуалния процес на осъзнаване на решенията авторът нарича с термина solutiogenesis, а убежденията от тази гледна точка определя като solutionism.
В книгата "Живият ум" се анализира вътрешната реч на шахматистите при търсене на решение, като използва консултантския опит на автора в мачовете на Веселин Топалов за Световната титла по шахмат в София през 2009 и 2010 и шахматната литература. Доказва се, че от баланса между словесното и образното мислене зависи тактическо или позиционно ще бъде решението и стилът на игра. Шахът еволюира към единство на структура и функция и ключовите ходове се търсят като функция на системата. Книгата е е предназначена за ученици, треньори и ценители, а съветите за фокусиране към решения ще бъдат полезни и за професионалистите.
Д-р Владимир Бостанджиев работи като психиатър и психотерапевт от 1986 година. Определя практиката си като терапия чрез решения. Фокусиране към решения изучава в семинари на Стив де Шейзър, Гейл Милър, Арилд Аамбо, Ернст Саломон, Имелда МкКарти, Агнета Кастенберг, Андерш Клаесон. В книгите си описва реални терапии и изследва процеса на вземане на решение. За свой основен принос смята идеята за solutiogenesis (лат. solve, solvi, solutus - решавам и гр. genesis - раждане).



Обратно